Част VII

Кометите

Опашката

Кометите обикновено имат две опашки, не една. Едната опашка е причинена от частиците прах, които съдържа кометата, а другата е причинена от йонизирания газ излизащ от главата на кометата. Частиците прах формират първата опашка. Тази опашка на  кометата обикновено се движи зад тялота на кометата(ако кометата се движи наляво, то тази опашка се движи надясно). Йоните(електрически заредените частици), които първи произлизат от ядрото като (неутрални) газообразни частици, изграждат втората опашка. Поради специалното взаимодействие с магнитното поле на  Слънцето, тази опашка винаги се движи далеч от Слънцето.

Главата

Когато ледовете от ядрото на  кометата започнат да се изпаряват, те се разширяват бързо в голям облак около централната част на кометата. Този облак, наричн главата на кометата, е атмосферата на кометата и може да се разширява до милиони мили. Облакът е много тънък, около 10,000 пъти по-тънък отколкото облазите в атмосферата на  Земята! Неутралните частици, които са в главата на кометата могат да станат йони под въздействието на слънчевия вятър.

 Докато ядрото се изпарява се произвеждат непрекъсното неутрални частици, и тези неутрални частици по-късно се превръщат в йони. Тези йони спомагат за формирането на кометата.

Йоните

Плазмата е известена като четвъртото агрегатно състояние на телата. Другите три състояния са твърдо, течно и газообразно .В повечето случаи, материята на Земята има електрони, които обикалят около атомно ядро. Отрицателно заредените електрони се превръщат в положително заредени частици в ядрото. Така електроните остават в орбитата около ядрото. Когато температурите наистина се повишат, електроните могат да излязат извън тяхната орбита около ядрото на  атома. Когато електронът бъде отдаден, това отдаване учените наричат положително зареден йон. Този цял процес е подобен на космически кораб, който избягва от гравитационното притегляне на  Земята. Попринцип, когато електроните вече не са в орбитата на ядрото се получава плазмено състояние. Това е когато газът става връзка от електрони, които са избягали от притеглянето на ядрото и йони, които са положително заредени тъй като те са отдали един или повече електрони. Повечето от материите във вселената са намерени в плазмено състояние. Това е тъй като звездите съдържат повечето от материала във вселената (звездите са толкови горещи, че техният материал може само да съществува в плазмено състояние).

Орбитата

  Траекторията която могат кометите да придобият може да е хиперболична, параболична, или елиптична. Само кометите, които имат елиптична траектория могат да преминават периодично около Земята като Халеевата комета.

Изпарение

Изпарението не е напълно правилната сума, която ние използваме за да опишем какво става с кометите, когато те преминат близо до Слънцето. Правилният термин е сублимация. Терминът описва това, което се случва когато замразен материал се превръща в газообразна форма. (Изпарението описва това, което се случва когато течост се превръща в пара). Най общият пример за сублимация е този за сухия лед, който е общото име на замразения CO2. Когато сухият лед премине във въздуха той започва да се сублимацира, или променя на пара, пред вашите очи. Това се случва със сухия лед тъй като в стйна температура замразения газ би бил по-скоро газ отколкото замразено геометрично тяло. Когато кометата приближи Слънцето, кометата достига до регион на пространство където е достатъчно топло, че замразените газове вътре в ядрото по-скоро би бил в газообразно състояние отколкото замразено геометрично тяло, и така се формират опашката и главата на  кометата.

Когато комета се приближи до Слънцето

Когато кометите се отдалечат от облака на Оорт, те започват преминаването си в слънчевата система. Колкото кометата идва по-близо до слънцето, около региона в космоса зает от Марс става достатъчно топло за кометата за да започне да се изпарява. Когато изпарението започне, главата и опашката се формират. Това показва, че когато се формира опашката тя винаги стои по-надалече от слънцето.

Към теста
Назад
Hosted by uCoz