Великата Комета на 1997

Когато Алан Хеил в Ню-Мексико и Томас Боп в Аризона , с около половин час разлика един от друг, откриха комета през Юли 1995, това не изглеждаше, че ще бъде нещо специално. Когато минало известно време и позиционните наблюдения започнаха да разкриват орбитата, започна де се изяснява идеята на учените, че Хеил-Боп може да се окаже много специална комета.

Първата изненада бе разстоянието на което кометата бе открита - по-далеч и от орбитата на Юпитер - така кометата постави нов рекорд за ней-далечната комета, която е била виждана някога. Скоро станало очевидно, че за да бъде забелязана на такава дистанция кометата трябва да е или много активна или много голяма и може би е единствената велика комета от 20 години насам след кометата Запад(открита през 1976) . За съжаление тази чест бе ограбена от Хеил-Боп за кратко, заради славното преминаване покрай Слънцето на кометата Хиакутаке, година преди Хеил-Боп би могла да започне да показва своето величие. Хиакутаке почти закри гледката към Хеил-Боп поради своето приближаване до Земята (0.1 астрономически единици (АЕ) например 0.1 на разстоянието между Земята и Слънцето) което я направи много светла (с почти нулев магнитуд ) и и позволи да покаже голямата си опашка..

Първата среща на Хеил-Боп с небесно тяло беше с Юпитер, когато кометата премина на около 0.77 АЕ от този най-голям участник в нашата слънчева система през Април 1996. Това приближение причини промяна на орбитата на Хеил-Боп и вместо да я видим отново след около 4200 години ние ще я видим след около 2380 години. На 8-ми Май 1996, Хеил-Боп бе закрита от Луната, защото тя се бе изместила от обикновеното си положение спрямо Земята и бе закрила кометата, което е много рядко събитие. Луната също така изигра важна роля и в две други събития. Едното от тях е, когато Луната бешe покрила Слънчевия диск повреме на слънчевото затъмнение на 9 Март 1997 и наблюдателите в Сибир успяват дори и тогава да наблюдават кометата.

Хеил Боп достига най-близката си точка до Земята на 22 Март 1997 на разстояние от 1.3 АЕ (200 милионна км). Когато кометата стига до слънцето на 1 Април 1997 на 0.9 АЕ (137 милионна км) тогава тя се движела със скорост 44км/с. На 26 Юни 1997, Хеил-Боп премина през екватора връщайки се към южната част не небесната сфера.

Когато започна да се вижда, Хеил-Боп потвърди очакванията на учените и беше по-светла от магнитуд 0. Сравнявайки я с кометите Хиакутаке, Изток, Бенет и 1910-то появаяване на Халеевата комета, се оказало, че Хеил-Боп е около 4 пъти по-светла от кометата Хиакутаке. Въпреки, че физическата дължина на йонната опашка се очаквала да нарастне до 1 АЕ(150 млн.км) през Април/Май 1997, тя не била толкова впечатляваща колкото опашката на кометата Хиакутаке, която имала предимството да преминава много близо до Земята. Изолзвайки модерни средства, като телескопа на Хъбъл, астрономите откриха, че ядрото на Хеил-Боп е огромно 30-40 км в диаметър сравнено с това на Халеевата комета(което е смятано за сравнително голямо) и 5 км по-голямо от нормалната големина за ядро на комета. Ядрото и е също така извънредно активно, произвежда повече прах отколкото ядрото на Хиакутаке и около 10 пъти повече вода отколкото ядрото на Халеевата комета. Всички това прави Хеил-Боп най-яркия посетител преминавал през орбитата на Земята от преминаването на великата комета видяна от Тайко Бреъ през 1577, която е третата по яркост комета в историята на астрономията. Също така учените доказаха, че кометата Хеил-Боп е хиляди пъти по-ярка от Халеевата комета.
Към теста
Назад